Дата: 20 Ное 2015
Ноември 2015 - една приятна риболовна ваканция с приятели Петьо Димов и Сеит Ашкън.
Времето бе приятно, температурите - над средните за сезона, морето - прекрасно, въпреки мощните студени течения. Получи се обичайна ситуация за риболов в непознати води. Немалка част от времето мина в разузнаване. Изминахме доста километри в търсене на подходящи места. Бях научил наизуст картата на Navionics за района, набелязвайки всички перспективни зони в радиус от 20 километра. Списъкът им обаче неумолимо започна да намалява след проверка, една по една отпадаха! Пристигаме в перспективната зона, обхождаме я детайлно, сканираме със сонара, но търсената особеност на дъното просто я няма! Дъното плавно и равномерно потъва, без никаква изпъкналост.
Ето пример: тези 2 хубави места, подводният "нос" (вляво-долу 120/180 метра) и "подводният" остров (вдясно 76/100 метра) не се намират на това място. Ако избощо съществуват някъде под водата, то със сигурност координатите им са други. Извод - не се доверявайте 100% на навигационните карти.
След няколко часа търсене и проверки най-после намерихме подходящо място. Докато се движехме бавно и сонарът Lowrance HDS-9 отчиташе 220, 210, 200 метра, изведнъж показанието за дълбочина премигна и изписа 170 метра! Веднага маркирах точка и включих електрическия мотор-автопилот MotorGuide Xi5. Върнахме се посредата на тази почти вертикална стена и пуснахме въдиците. Приятелите в лодката работеха на стръв, а аз на слоу джигинг.
И ... отново последва неприятна изненада! Докато 200 грамовият джиг потъваше, плетеното влакно се отдалечаваше все повече и повече, встрани от лодката. Ъгълът спрямо вертикала, се увеличаваше и клонеше към 45 градуса. Течението бе доста силно и в много дебел слой, над 100 метра със сигурност. Леко допирах шпулата с пръст, за да ускоря потъването, но според цветната маркировка се развиваха 200 метра...210...220...230... 5 минути след като пуснах желязото да потъва, почти се бях отчаял, дали избощо ще стигне дъното. Но развиването най-после спря. На 280 метра дължина! Омърлуших се - какъв слоу джигинг на такова разстояние и под такъв ъгъл?! Но, така и така успях да стигна долу, направих каквото трябва.
Започнах с 3-4 бързи спийд джиг движения, за да се издигна над дъното и да привлека вниманието на евентуално присъстващите риби. Продължих с 10-тина слоу джърка по 1/2 оборот, при които окончателно се убедих, че тази техника няма да работи в тези условия. Пръчката не бе подходяща за ситуацията. Нямаше достатъчно мощ, за да изпружинира нагоре, изтегляйки джига (както се вижда на видеото). Максималното тегло джиг за тази пръчка е 230 грама, аз работех с 200-220, но дълбочината бе голяма, а течението - мощно и масивно.
Продължих с хай-пич (High Pitch) движения - ритмично вдигане на пръчката до 60-70 градуса над хоризонтала с цял оборот на дръжката. Ситуацията бе аналогична и същия извод: тази пръчка не е подходяща за момента.
Освободих пилкера да потъне пак, с последни надежди поне техниката "Дълго пропадане" да работи. Тъч-даун, 5 бързи спийд джигвания и начало на Long Fall серия. И ... о, небеса! На седмото пропадане се случи чудо! "Коремът" на влакното се задържа върху водата и леко потрепна, вместо да потъне равномерно, изтеглено от пропадащото желязо. Нещо бе спряло потъването? Бързо навих с макарата и наведох пръчката във водата. Засякох ... а върхът затрепера от уловена риба! Не бе голяма, но чувството на радост бе неописуемо :) Последваха 5 минути обиране на 200+ метра влакно и най-накрая извадих първият мерджан-фангри (както го наричат в Турция) на слоу джиг. Беше около 250 грама, но се чувствах щастлив до полуда :)
Пуснах отново джига във водата, след 4-5 минути той стигна дъното, 5 спийд джиг обирания, 10-ина дълги пропадания, разнообразени със слоу джъркове и БАМ - следваща риба :)
Серията фагрита продължи, допълнена от няколко риби-сабя и една малка змиорка:
... докато на залез не удари нещо по-тежко, и приятно сгъна пръчката.
В началото рибата се бореше усилено, но успях да преодолея съпротивата й. 15 минути по-късно до лодката изплува една морска змиорка. Наричат я още мъръ (migri), мугри (mugri), Konger Konger, на различните езици. Посмяхме се, докато я вкараме в лодката:) Краят на видеото можете да видите във фейсбук групата. Отрязах го, за да не провокирам разни псевдо-природо-защитнически коментари или подобни от неосъзнато-нежни души.
Кантарът показа 7.3 кг тегло, около метър и седемдесет дълга. С този екземпляр приключихме риболовния ден.
КАКВО НАУЧИХ ПО ВРЕМЕ НА ТОЗИ ИЗЛЕТ?
- Правилно избраната пръчка за слоу джигинг определя техниките, които мога да използвам, респективно условията, при които джигвам. В гореописания случай бях ограничен само до Long Fall техника. По-удачна за тази ситуация е мощна пръчка, способна сама да изтегли 200 грамово желязо от дълбочина 200 метра при силно течение. Така бих се възполвал от целия потенциал на слоу джигинг техниките.
- Употребата на електрически мотор-автопилот дава много удобства при слоу джигинг, но не винаги е решение при усложнени условия. Не предотвратява действието на силно течение. На сонара виждаме какво се случва под лодката, но не и там, където потъва примамката. В случая, би трябвало да пробваме и лек дрейф, да се пуснем по течението, но приятелите в лодката ловяха на дънни монтажи и щяха да закачат скалата.
- Вертикално? Да, ако искаш да използваш цялата мощ на слоу джигинг арсенала! Диагонално? Понякога върши работа, но не винаги.
- Не разчитайте на кеп, носете щипка. Задължително поне една!
- Дерзай приятелю, експериментирай и забрави навиците си. Няма граници за човешкото въображение, както и за размера на трофея на живота ти!
- Успех!
Пръчка: Shimano Ocea Jigger B653, max 230g
Макара: Shimano Ocea Jigger 1501HG
Основно влакно: Varivas PE Jigging Max Power #2
Лидер: 35lbs Lazer SS-HD Fluorocarbon
Джигове: Shimano Stinger Butterfly Long Jig 210g, Shout Lance 200g, Xesta Slow Emotion Flap 200g, Filstar Slow Pitch Jig 220g
Асист куки: Shout Hard Twin Spark Assist 2cm 2/0
Улов: фагри (мерджан), риби-сабя, змиорки (Konger Konger)
Остави мнение/коментар