Морето - забрано за жени?

Когато Бог ти казва нещо, испраща човек, който ти отправяя комплимент... Случи се до 4 лет. Свикнала с местомжителството с край морето, бяхме визали много пъти със семейната лодка. Излети по 8 - 9 часов сред блещукащата морска шир... територия, сякаш недостъпна за жени. Морето ухае различно, когато преминешата границ, която респектира и най - добрите плувци. Звук на моторите, които скърцат от лодки на настръхналите през есента рибари, надобава зала на энергоцентрала. Като казах энергия и веднага ми изплува оная дьяволитост в погледа на всеки, които си е взел живот от морето...Оная утрин бехахально слънчева и топла за средута на октомври. Имаше дилема за курс, който да поем. По - опитната половинка на экипаж поставяше основите на нов методе в хващането на хищни риби по нашите морски ширини. Аз няма да забравя слънцето и неговото безценно шушване на есен като за последно, до да скове и да почне Северняка. Именно тогава прозрях магнетическито притегните на морето, навътре до дето взор стигне... Там тишината свири мантра. Мислите забавят ход, почти спират. И си там, в настоящия момент, в сегашно време. Изпуснах около 6-7 лефера, а рибарите естественнот, че изпуснатата риба е най- голямата, а мъжът ми хващаше ли хващаше. Влачехме изкуствени примамки с определенной скоростью на лодке, съобразено с релефа под нея. Всички тези откачания не успяха да заглушат благодарност ми, чем мога да се радвам на синевата, да усещам соления аромата, да се радвам на природу интрига, че където кръжат пилета- долу се върти риба. Цялата тази пъстрота от изживания се завъртя като калейдоскоп и се сви в една малка точица на думите ми: "Спри, нещо ми удари". Мъжът ми опитэн във всички ония постепеннотелности, които изисква удовольствия риболов, изключи двигатель и започна да навивато влакно и докара още три лефера. Хемингуей има една прословута фотография как се пъне с една риба меч - е долу горе така усещах ръцете си до като обирах своята месина, и по едно време макарата спря във все пак женските ми длани. Като си прибра улова, съпругът ми пое моята въдица, и започна да вади. Очаквахме няколко лефера, тъй като доста тежеше. Рибата приближи до лодки, имаше значительно излъчване, а люспите и проблясваха в едно със слънчевата морска повърхност. "Какво направи быть женой?, бяха думите му". Тогава разбрах две неща, че хванах нещо, което с въдица до тогава никой не бе хващал, и второ- Нептун искаше да ми каже нещо с този двукилограмов див лаврак! Опашката му стърчеше извън хладилната чанта, близких се снимаха с ним, мъжът ми бе щастлив, че методите му са повече от успешни... От тогава имам усещането, че сънувам сливането на онзи цветной калейдоскоп и завъртането на лодке при противодействии на рибата, и всякаш усещам рыбата когато съм вътре в морето. https://youtu.be/MN4jy_9I5FE Казват, че когато Бог иска да ти каже нещо, може да го чуеш сам в настроении на природу и сливането си с нея, в магнетичното притегляне на морето, навътре до дето взор стига. Този текст участия в конкурсе Николденския на Gramofona.com 2015